Мястото за богове, чудовища и герои.
 
ИндексИндекс  PortalPortal  КалендарКалендар  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Добре дошли!
Нашият банер
90
Ако искате да станете наши приятели, цъкнете Тук
ЕКИПЪТ
Top posters
Атина
 
Катрин Уейтън
 
Посейдон
 
Sandara.
 
Анабет
 
Афродита
 
Ариа
 
Хататила
 
Зевс
 
Katherine Pierce
 
Latest topics
» Станете наши приятели
Съб Юли 27, 2013 8:10 am by Атина

» Другарче за РП
Пет Юни 07, 2013 6:00 am by Софѝя

» Любим филм
Вто Апр 16, 2013 10:37 am by Атина

» Смяна на името/снимката
Нед Апр 07, 2013 5:00 pm by Катрин Уейтън

» Музеят в Ню Йорк
Сря Апр 03, 2013 5:30 pm by Vicktoria di Makiaveli

» По стълбите нагоре
Вто Мар 26, 2013 1:13 am by Атина

» Богове и Богини
Сря Мар 20, 2013 7:04 am by Атина

» Тренировъчната площадка
Съб Мар 09, 2013 11:46 pm by Фил

» Въпроси...?!
Пет Мар 01, 2013 12:55 am by Атина

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 31, на Сря Май 04, 2011 10:37 am

Share | 
 

 Първа глава: Вероника

Go down 
АвторСъобщение
Афродита
Модератор
Модератор
avatar

Брой мнения : 258
Точки : 424
Join date : 25.03.2010
Age : 22
Местожителство : Over the hills and far away...

ПисанеЗаглавие: Първа глава: Вероника   Пон Сеп 12, 2011 3:21 pm

Първа глава
Вероника


Учителката ми по математика г-ца Евънс ме избута грубо към входа на лагера. Изгледах я намусено и дори не си направих труда да й кажа "Довиждане". Не го заслужаваше.
След това мило сбогуване аз се наредих на опашката, която щеше да ме отведе в поредното превъзпитателно учебно заведение. Жената на прага ми се усмихна и ме погледна въпросително за името. Поех си дълбоко дъх и реших, че щом се налага, ще мина през това с високо вдигната глава. За бога, никога не се бях отказвала досега! И сега нямаше да се оставя това да ме съсипе.
- Мария-Вероника Арвокас. - тя понечи да попита, но аз само взех листа от ръцете й и написах фамилията си, преди да е попитала как се пише.
- Минало местожитество? - продължи тя.
- Пансион "Сейнт Патрик" край Лас Вегас, Невада. - тя ме погледна раздразнено - всеки знаеше къде е Вегас - но не каза нищо.
- Местораждане?
- Нокиа, Финландия. Без шеги за марки телефони, моля! - предупредих сериозно.
Очевидно беше, че искрено забавлявах служителката. Тя ми се усмихна плахо, сякаш всъщност не бях чак такава катастрофа, каквато очакваше.
- Имам чувството, че ще си прекараш добре тук, Вероника. - рече с особен блясък в очите. - Хайде, влизай.
Вдигнах куфарите си от земята и с въздишка прекрачих прага на новия си дом. Поредния нов дом
***
- Здравейте, момичета! - подвикна една тийнейджърка зад гърба ми, като ме побутна през прага на едното от общежитията. Всъщност "общежитията" бяха малки симпатични постройки с по десетина легла вътре. Не знам как точно управителите определиха да бъда тук, но и не ме вълнуваше. - Имаме ново попълнение. - продължи да вика влязлата след мен. Беше може би на петнайсет, брюнетка и по-ниска от мен. Посочи триумфално към моята особа. - Да ви представя... Мария-Вероника Aр... - запъна се, а аз се подсмихнах, но тя успя да се окопити. - Арвокас!
Докато любопитните момичета прекъсваха досегашните си дейности, за да ме погледнат, аз успях да си създам първо впечатление от тях.
На външен вид не си приличахме по нищо, но в очите на всички виждах същия блясък, който понякога се появяваше в моите. Блясък, който сякаш крещеше "Това момиче ще ви донесе куп неприятности. Стойте на разстояние!".
Едната от тях се изправи и се приближи до мен.
Не можех да я сбъркам, макар да я познавах от половин година.
- Здрасти. - рече тя. - Май вече знам коя си.
- Неси! - извиках и я прегърнах. - Боже, какъв късмет! Няма да съм сама в тази лудост.
- Спокойно, момиче... - измърмори тя, както винаги, напълно уравновесена. Взе куфарите ми и ги остави на леглото в средата на стаята, което ми бяха отредили. - Да се разходим, а?
Усмихнах й се благодарствено. Ванеса винаги знаеше как да ме изкара от редките ми мигове, в които не можех да разбера какво се предполага да правя сега.
Лагера беше много по-хубаво място, отколкото си мислех. Имаше един куп неща, с които можеше да убиеш времето си - уроци по стрелба с лък или пък разни огнестрелни оръжия, езда, разни музикални инструменти... Общо-взето се покриваше с представата ми за летен лагер.
- Тук ще се забавляваме много. - усмихна се Ванеса и аз веднага познах, че пак е замислила нещо. - Няма да повярваш с какви хора се запознах! И всички смятат, че... хм... уменията ни са страхотни!
Не се учудвах, че други хлапета с нашия нрав намират за впечатляващо това, което двете умеехме - с една дума, всякакви пироефекти в много и неподходящи мигове - но постъпката й ме шашна.
- Ти си им казала?! - попитах я със снишен шепот.
Тя сви рамене.
- Че защо не. Казах ти, смятат, че е яко.. Хей, виж това момиче! Приличате си!
Погледнах в посоката, за която ми говореше и видях въпросното момиче. Не можех да я преценя от това разстояние, но Неси имаше право - имахме нещо общо. Най-добрата ми приятелка ме дръпна за ръката.
- Хайде, да се запознаем с нея.
Преди да успея да се разпротестирам, тя ме затегли към непознатото момиче и спря с ослепителна усмивка пред нея.
Изглеждаше малко по-голяма от нас, може би с година, но със сигурност доста по-зряла.
- Здрасти! - изчурулика пак Нес. - Аз съм Ванеса-Калиопа Хевън и макар името да е шантаво, нейното го бие. - тя кимна към мен с обичайното си пламъче в очите.
- Ъъъ... - бързо успях да се окопитя и също се усмихнах. - Мария-Вероника Арвокас. Падаме си по двойните имена. Предполагам, че затова сме най-добри приятелки.
Приличахме си и по постоянните глупави шегички и странни проявления, но не споменах последното.
Очите на по-голямото момиче се разшириха от нещо средно между недоверие и дори лек уплах.
- Какво има? - попитах я леко разсеяно, тъй като междувременно едно русокосо момче се приближаваше към нас. Още пътьом се представи като Джейсън Кларънс, а аз му подвикнах името си и се усмихнах флиртаджийски. Междувременно дръпнах леко надолу ризата си с V-образно деколте, за да покрие светлите ми дънки.
Ванеса ме сръга с лакът и аз се стегнах. Щом тя се държеше сериозно, значи положението наистина бе напечено.
Извърнах се към непознатата, която беше пребледняла.
- Розелин-Тира Арвокас.

_________________
I'm fierce and I'm feeling mighty,
I'm a golden girl, I'm an Aphrodite
Alright! Alright!
I'm fierce and I'm feeling mighty,
Don't you mess with me, you're the one to fight but
Alright! Alright!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
 
Първа глава: Вероника
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Боговете на Олимп :: Some different RPG :: Сестрите на Слънцето-
Идете на: