Първа глава: Вероника

Първа глава
Вероника

Учителката ми по математика г-ца Евънс ме избута грубо към входа на лагера. Изгледах я намусено и дори не си направих труда да й кажа "Довиждане". Не го заслужаваше.
След това мило сбогуване аз се наредих на опашката, която щеше да ме отведе в поредното превъзпитателно учебно заведение. Жената на прага ми се усмихна и ме погледна въпросително за името. Поех си дълбоко дъх и реших, че щом се налага, ще мина през това с високо вдигната глава. За бога, никога не се бях отказвала досега! И сега нямаше да се оставя това да ме съсипе.
- Мария-Вероника Арвокас. - тя понечи да попита, но аз само взех листа от ръцете й и написах фамилията си, преди да е попитала как се пише.
- Минало местожитество? - продължи тя.
- Пансион "Сейнт Патрик" край Лас Вегас, Невада. - тя ме погледна раздразнено - всеки знаеше къде е Вегас - но не каза нищо.
- Местораждане?
- Нокиа, Финландия. Без шеги за марки телефони, моля! - предупредих сериозно.
Очевидно беше, че искрено забавлявах служителката. Тя ми се усмихна плахо, сякаш всъщност не бях чак такава катастрофа, каквато очакваше.
- Имам чувството, че ще си прекараш добре тук, Вероника. - рече с особен блясък в очите. - Хайде, влизай.
Вдигнах куфарите си от земята и с въздишка прекрачих прага на новия си дом. Поредния нов дом
***
- Здравейте, момичета! - подвикна една тийнейджърка зад гърба ми, като ме побутна през прага на едното от общежитията. Всъщност "общежитията" бяха малки симпатични постройки с по десетина легла вътре. Не знам как точно управителите определиха да бъда тук, но и не ме вълнуваше. - Имаме ново попълнение. - продължи да вика влязлата след мен. Беше може би на петнайсет, брюнетка и по-ниска от мен. Посочи триумфално към моята особа. - Да ви представя... Мария-Вероника Aр... - запъна се, а аз се подсмихнах, но тя успя да се окопити. - Арвокас!
Докато любопитните момичета прекъсваха досегашните си дейности, за да ме погледнат, аз успях да си създам първо впечатление от тях.
На външен вид не си приличахме по нищо, но в очите на всички виждах същия блясък, който понякога се появяваше в моите. Блясък, който сякаш крещеше "Това момиче ще ви донесе куп неприятности. Стойте на разстояние!".
Едната от тях се изправи и се приближи до мен.
Не можех да я сбъркам, макар да я познавах от половин година.
- Здрасти. - рече тя. - Май вече знам коя си.
- Неси! - извиках и я прегърнах. - Боже, какъв късмет! Няма да съм сама в тази лудост.
- Спокойно, момиче... - измърмори тя, както винаги, напълно уравновесена. Взе куфарите ми и ги остави на леглото в средата на стаята, което ми бяха отредили. - Да се разходим, а?
Усмихнах й се благодарствено. Ванеса винаги знаеше как да ме изкара от редките ми мигове, в които не можех да разбера какво се предполага да правя сега.
Лагера беше много по-хубаво място, отколкото си мислех. Имаше един куп неща, с които можеше да убиеш времето си - уроци по стрелба с лък или пък разни огнестрелни оръжия, езда, разни музикални инструменти... Общо-взето се покриваше с представата ми за летен лагер.
- Тук ще се забавляваме много. - усмихна се Ванеса и аз веднага познах, че пак е замислила нещо. - Няма да повярваш с какви хора се запознах! И всички смятат, че... хм... уменията ни са страхотни!
Не се учудвах, че други хлапета с нашия нрав намират за впечатляващо това, което двете умеехме - с една дума, всякакви пироефекти в много и неподходящи мигове - но постъпката й ме шашна.
- Ти си им казала?! - попитах я със снишен шепот.
Тя сви рамене.
- Че защо не. Казах ти, смятат, че е яко.. Хей, виж това момиче! Приличате си!
Погледнах в посоката, за която ми говореше и видях въпросното момиче. Не можех да я преценя от това разстояние, но Неси имаше право - имахме нещо общо. Най-добрата ми приятелка ме дръпна за ръката.
- Хайде, да се запознаем с нея.
Преди да успея да се разпротестирам, тя ме затегли към непознатото момиче и спря с ослепителна усмивка пред нея.
Изглеждаше малко по-голяма от нас, може би с година, но със сигурност доста по-зряла.
- Здрасти! - изчурулика пак Нес. - Аз съм Ванеса-Калиопа Хевън и макар името да е шантаво, нейното го бие. - тя кимна към мен с обичайното си пламъче в очите.
- Ъъъ... - бързо успях да се окопитя и също се усмихнах. - Мария-Вероника Арвокас. Падаме си по двойните имена. Предполагам, че затова сме най-добри приятелки.
Приличахме си и по постоянните глупави шегички и странни проявления, но не споменах последното.
Очите на по-голямото момиче се разшириха от нещо средно между недоверие и дори лек уплах.
- Какво има? - попитах я леко разсеяно, тъй като междувременно едно русокосо момче се приближаваше към нас. Още пътьом се представи като Джейсън Кларънс, а аз му подвикнах името си и се усмихнах флиртаджийски. Междувременно дръпнах леко надолу ризата си с V-образно деколте, за да покрие светлите ми дънки.
Ванеса ме сръга с лакът и аз се стегнах. Щом тя се държеше сериозно, значи положението наистина бе напечено.
Извърнах се към непознатата, която беше пребледняла.
- Розелин-Тира Арвокас.

» Трета глава: Вероника
» Втора глава: Розелин
» Първа глава
» Първа Глава: Началото
» Първа Глава: Новият ученик