Мястото за богове, чудовища и герои.
 
ИндексИндекс  PortalPortal  КалендарКалендар  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  
Вход
Потребителско име:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Добре дошли!
Нашият банер
90
Ако искате да станете наши приятели, цъкнете Тук
ЕКИПЪТ
Top posters
Атина
 
Катрин Уейтън
 
Посейдон
 
Sandara.
 
Анабет
 
Афродита
 
Ариа
 
Хататила
 
Зевс
 
Katherine Pierce
 
Latest topics
» Станете наши приятели
Съб Юли 27, 2013 8:10 am by Атина

» Другарче за РП
Пет Юни 07, 2013 6:00 am by Софѝя

» Любим филм
Вто Апр 16, 2013 10:37 am by Атина

» Смяна на името/снимката
Нед Апр 07, 2013 5:00 pm by Катрин Уейтън

» Музеят в Ню Йорк
Сря Апр 03, 2013 5:30 pm by Vicktoria di Makiaveli

» По стълбите нагоре
Вто Мар 26, 2013 1:13 am by Атина

» Богове и Богини
Сря Мар 20, 2013 7:04 am by Атина

» Тренировъчната площадка
Съб Мар 09, 2013 11:46 pm by Фил

» Въпроси...?!
Пет Мар 01, 2013 12:55 am by Атина

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 31, на Сря Май 04, 2011 10:37 am

Share | 
 

 Терасата на мислите

Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2
АвторСъобщение
Хадес
Бог
Бог
avatar

Брой мнения : 80
Точки : 179
Join date : 11.09.2011
Age : 22

ПисанеЗаглавие: Re: Терасата на мислите   Сря Авг 01, 2012 12:50 am

Отново леко се засмях на подмятането й за отношението ми.
- Ако това е вярно, сега трябваше да съм те изпепелил, Атина. А не бих искал това, ще ми стане скучно.- обърнах се към нея с крива усмивка.
- Но нека си признаем, владетелят на Подземното царство не би трябвало да е лъчезарен. Все пак...Представи си какво би било мнението на хората ако "страшният Хадес" всъщност е някакъв купонджия или весел тип, който прегръща новодошлите за поздрав.- вдигнах едната си вежда, махайки слънчевите очила. Бях се облегнал на парапета, така че слънцето не ми блестеше в очите, вече можех да гледам спокойно. Или поне по-спокойно от преди.
- Нещата са се променили. Вече не ни почитат както някога. Смъртните....не вярват, че ни има. Ако не бяха героите, вече щяхме да сме загубили мощта си.- тонът ми бе твърд и в него се четеше неодобрението ми.
- Липсват ми старите времена. Тогава те издигаха храмовете ни, молеха ни се в трудни моменти и разчитаха на нас. А сега...Всичко това е бегла сянка на миналото. Тогава бяхме велики, а сега...- поклатих леко глава в знак на отрицание. Все още бях в добро настроение, но тези мисли успяваха да го засенчат донякъде. Замислих се за миг, преценявайки дали да изрека следващите си мисли, ала накрая се отказах. Както ставаше почти винаги, започвах изречението и накрая просто се отказвах.
- Не бих те убил, Атина. Това че мразя Олимп и...не се разбирам особено добре със Зевс не означава, че храня сляпа ненавист към всички вас.- загледах се пред себе си с мрачно изражение. Това вероятно бе най-милото нещо, което можех да кажа.
- Всъщност дори съм стар приятел с Арес!- погледнах я, отново усмихнат.- Е, той също не е най-усмихнатият тип, но...- вдигнах рамене, като почти се засмях.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Атина
Админ
Админ
avatar

Брой мнения : 1129
Точки : 1716
Join date : 24.03.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Терасата на мислите   Сря Авг 01, 2012 1:21 am

Замислих се, опитвайки се да си представя какво би било, ако владетелят на Подземното царство наистина беше ведър и усмихнат. Това би било... подсмихнах се и като повдигнах рамене, отвърнах
-О, знам ли.. Щеше да е интересно. - засмях се и добавих -Е, настрана от това.. Мисля, че не би навредило най-малкото да се усмихваш повече... - усмихнах се и когато той заговори за миналото, си припомних славните времена и всичко, което той описваше и беше отдавна забравено. Въздъхнах и въпреки че успях да запазя усмивката на лицето си, тя по-скоро беше станала леко носталгична. Кимнах в съгласие с него и импулсивно отвърнах
-Да.. Кара ме понякога да се замисля защо съществуваме все още, след като сме отдавна забравени. Но не го издавай на Зевс - ако разбере, има голяма вероятност да ме замери с някоя мълния. - подсмихнах се, представяйки си изражението на баща ми и баналните му думи "Наистина, Атина, предполага се, че трябва да си мъдра! Разочароваш ме." Това щеше да е цяло представление... Засмях се, замисляйки се над думите на Хадес от преди това, че с Арес са приятели. Повдигнах вежди и възкликнах
-О? А аз мислех, че два остри камъка брашно не мелят... Виж ти. Трябва да призная, че определено си пълен с изненади. - може би по-рано не го разбирах, но сега вече знаех какво вижда Персефона в Хадес. Тази нова информация пораждаше съвсем нови мисли и мнения в мен, което наистина беше интригуващо. Изглежда с него се общуваше доста по-лесно.
-Хей, а защо не си ми показвал тази си страна по-рано? - попитах импулсивно, докато се усмихвах развеселена насреща му. Наистина си беше загадка за мен защо, а и доколкото познавах характера му... В него имаше много повече, отколкото си мислех.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://gods-of-olympus.bulgarianforum.net/
Хадес
Бог
Бог
avatar

Брой мнения : 80
Точки : 179
Join date : 11.09.2011
Age : 22

ПисанеЗаглавие: Re: Терасата на мислите   Сря Авг 01, 2012 1:40 am

Погледнах се, опитвайки се да разчета изражението й.
- Аз се усмихвам достатъчно често.- вдигнах рамене и отново се облегнах на парапета.
- А и...нямам много причини да правя това.- ироничната усмивка отново се озова на лицето ми. - Когато живееш в мрак, под земята, нямаш много причини да си щастлив и лъчезарен. Всеки ден виждам болката и страданието на хората. Дори имаше моменти, когато почти ми ставаше жал за изгубените души. Но това бе преди много векове. Свикнал съм с това. То е...част от мен.- отново бях станал сериозен.
- А и не знам за коя страна говориш. Ако си мислиш, че има добра страна или че вътрешно всъщност съм добър тип, който просто се преструва...грешиш. Това са просто настроения, Атина. Има моменти, когато някой успява да ме развесели или просто имам причина да се радвам. Но това също е рядкост.- погледнах я за миг, изпитателният ми поглед я изучаваше. Не разбирах как може да вижда нещо добро в мен. Казват, че очите са огледало на душата. А моите бяха черни като бездънна яма. Това би трябвало да говори само по себе си. Обърнах се отново към светлината и се наложи да примигам няколко пъти докато свикна с усещането. И въпреки всичко сложих слънчевите очила. Не ми се искаше да я оставям с грешни впечатления като това че всъщност не съм толкова лош.
- Ако беше на мое място и ти щеше да си мрачна.- погледнах я, отново усмихнат. Всъщност дори би ми било интересно да видя как някой друг се справя с моята задача. Или работа, наричайте го както искате. Честно казано, не вярвах някой нормален да издържи повече от ден. Ден и половина максимум. Дори боговете не бяха видели толкова страдание и мъка, на колкото се бях нагледал аз. Накрая ти става абсолютно безразлично. Стиснах устни и настъпи няколко минутно мълчание. Замислих се за нормалните неща в живота. Или поне нормалните неща за смъртните. Те живееха, строяха къщи, влюбваха се, имаха семейства и накрая предаваха завета си на следващото поколение. колкото и кратък да им се струваше живота, те бях истинските късметлии. Да живееш вечно не е толкова привлекателна идея, когато вече си го направил. След няколко хилядолетия вече се чувстваш уморен и не на място. Сякаш твоето време отдавна е изтекло. Въздъхнах и се отказах от такива гробовни мисли, вече бях разсъждавал по въпроса милиони пъти. И нищо не се променяше колкото и да се опитвах.
- Знаеш ли, скоро трябва да се появим в някой от лагерите. Не може да оставяме нещата така заспали. Нека им възложим подвиг.- погледнах я отново, като вече работех по идеята за подвига.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Bellona
Богиня
Богиня
avatar

Брой мнения : 47
Точки : 105
Join date : 13.09.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Терасата на мислите   Чет Яну 10, 2013 3:17 am

Рядко идвах до Олимп. През повечето време живеех в Рим, но сега ми се искаше да се срещна с гърците. Разбира се, още с пристигането си отидох до любимото ми място, а именно терасата на мислите. Лек ветрец подухна и развя косата ми. Беше приятно най-сетне да почувствам спокойствието, което се носеше тук, хармонично допълвано от величието на двореца. Докоснах мраморния парапет, който както винаги беше ледено студен, но всеки път успяваше да ми даде топло усещане.
Не знаех къде са боговете. Обикновено тук винаги се навърташе някой, желаещ да се усамоти, но този път се чуваше единствено глухата тишина. Това доста ме озадачи, но реших да не обръщам внимание. Най-вероятно скоро някой щеше да се появи, може би Хермес, той винаги се мотаеше напред-назад. Щях да се зарадвам на компанията на който и да било.
Изведнъж се сетих за Лагера на Нечистокръвните и Лагер Юпитер. От много време не се бях срещала с децата си, което леко ме натъжи. Макар че да им обръщам внимание не бе любимото ми занимание, от време на време, ми се приискваше да съм край тях. Предполагам това бяха типчни майчински инстинкти, на които рядко се доверявах.
Прокънтяха далечни стъпки. Инстинктивно се обърнах, но все още никой не се бе появил. Кой ли щеше да е? Трябваше да призная, че най-много щях да се зарадвам на Атина или Арес, но точно сега щях да се задоволя с присъствието на който и да било. Зачаках човекът да се появи, вече доста нетърпелива. На лицето ми се изписа тъничка усмивка...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ейлийн Белкор
Дъщеря на Арес
Дъщеря на Арес
avatar

Брой мнения : 145
Точки : 248
Join date : 29.03.2010
Age : 22
Местожителство : Empathica

ПисанеЗаглавие: Re: Терасата на мислите   Чет Яну 10, 2013 10:24 pm

Когато минах през тронната зала на Олимп, там нямаше никого. Не че това ме учуди - боговете можеха да са навсякъде; защо да стоят на едно място през цялото време?
Но докато обикалях околностите на тронната зала, взех да се изнервям. Къде за бога беше майка ми? Толкова много ли исках - не се бях появявала тук от почти сто и петдесет години и тя все пак нямаше да си направи труда да ми обърне внимание?
След кратък размисъл реших, че може би го прави нарочно. Последния път й бях донесла доста неприятности заедно със себе си.
Отправих се към Терасата на мислите с надеждата да проясня главата си. Може би това щеше да ми помогне да се отърся от ужасните спомени. Когато вдигнах поглед към терасата обаче, забелязах, че там вече има някого.
Е, какво пък, помислих си. Нямаше да е лошо да срещна някого. Може би и някой друг щеше да може да ми помогне; и без това не изгарях от желание да виждам Афродита.
Тъй като не бях сигурна как да поздравя жената - бях убедена, че е богиня - само се прокашлях дискретно, но когато тя се обърна, веднага я разпознах. Сведох глава в израз на уважение; все пак, макар да не можех да кажа това на полубоговете от Лагера на Нечистокръвните преди малко, моите родители бяха римските аспекти на боговете, а не гръцките. Веднага разпознах Белона, когато я видях.
- Здравейте. - поздравих малко нервно и се приближих колебливо.

_________________
One, two, free-fall, down in the well with it all
I am not their slave anymore
Cut my leash, I'm not gonna bow and adore
I will let them drown there!

I'll light you a candle and carry you away
From the walls of this little town today
I will not see the Light, it's a blight, if I'm right
So tonight I will fight my way out of their sight...

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Bellona
Богиня
Богиня
avatar

Брой мнения : 47
Точки : 105
Join date : 13.09.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Терасата на мислите   Чет Яну 10, 2013 10:40 pm

Погледът ми се изцъкли, когато на мястото на дългоочакваният бог се появи някакво малко момиченце. Около нея трептеше аурата силно напомняща на Афродита, но образът не се променяше, така че това не беше тя. Сигурно бе поредното й заблудено дете, но въпреки всичко не бях убедена в това. В лицето на тази госпожица виждах и нещо по-различно освен една обикновена красота.
- Здравей - отвърнах. Изглежда тя, която и да беше, ме позна. Това ме наведе на мисълта, че не е от гърците. Те не познаваха лика на Белона...
- Коя си ти? - отсякох твърдо аз и се приближих към нея. - Полубогиня ли си? - добавих след това и я погледнах изпитателно. Искаше ми се да прочета мислите й, но нямах тази способност, колкто и да се нуждаех от нея.
Отново пристъпих към момичето и го пронизах с поглед. Тя... не беше обикновено дете. Сигурно и двамата й родители бяха богове, единственият въпрос бе кои точно?
- Ти не си гъркиня, нали? - попитах няколко секунди по-късно и зачаках отговорите й. Отстъпих крачка назад, за да й дам възможност да говори. Когато я гледах отблизо се изнервяше, така че се отдръпнах, за да се успокои малко.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ейлийн Белкор
Дъщеря на Арес
Дъщеря на Арес
avatar

Брой мнения : 145
Точки : 248
Join date : 29.03.2010
Age : 22
Местожителство : Empathica

ПисанеЗаглавие: Re: Терасата на мислите   Чет Яну 10, 2013 11:32 pm

Белона изглеждаше изненадана да ме види. Не знаех дали е приятна или неприятна изненада и, честно казано, не бях убедена, че исках да научавам. Вдигнах поглед във внезапен пристъп на смелост и приковах очи в нейните. Както обикновено, мисълта ми не стоеше за дълго на една тема и аз се зачудих какъв цвят всъщност са очите й - бяха големи и изразително. Приличаха ми малко на моите - никога не можеше да се определи със сигурност.
Когато осъзнах, че ми е задала въпрос, се постарах да реагирам адекватно.
Поклатих глава при последните два въпроса, след това реших, че би било добре да проговоря. Не исках да изглеждам глупава.
- Не, не съм гъркиня. - казах, макар това вероятно вече да беше очевидно. Децата на гръцките персонификации на боговете обикновено имаха малко по-различна аура и Белона най-вероятно вече беше разбрала отговора на собствения си въпрос. Макар гласът ми все още да беше донякъде тих, аз прочистих гърло, за да звуча по-ясно. - Нито пък полубогиня, господарке. - това беше обръщението към богове, които бяха по-висшестоящи от мен. Или поне беше такова последния път когато бях тук. Надявах се нищо да не се е променило. - Аз съм дъщеря на Венера и Марс. - допълних колебливо.

_________________
One, two, free-fall, down in the well with it all
I am not their slave anymore
Cut my leash, I'm not gonna bow and adore
I will let them drown there!

I'll light you a candle and carry you away
From the walls of this little town today
I will not see the Light, it's a blight, if I'm right
So tonight I will fight my way out of their sight...

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Bellona
Богиня
Богиня
avatar

Брой мнения : 47
Точки : 105
Join date : 13.09.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Терасата на мислите   Пет Яну 11, 2013 3:16 am

Бе чудесно, че момичето не беte гъркиня. Гръцките герои не ми допадаха особено, но римските... Те познаваха своята богиня на войната и я уважаваха, а на мен ми трябваше точно това. Изненадах се, когато каза, че е дъщеря на Марс, но това беше по-скоро една приятна изненада и по лицето ми се изписа усмивка. Сега вече разбирах защо момичето ми изглеждаше по-приятно от обикновените деца на Венера.
-Как е името ти, дъще на Марс? - попитах я. Обръщенето можеше да й се стори малко старомодно, но пък обикновено избягвах да наричам героите с имената им дори и да ги знаех. И въпреки това реших да попитам от чиста форма на учитвост. Отново се приближих до момичето и този път се усмихнах. Постарах се да изглеждам по-дружелюбна. Макар и да очаквах истински бог на нейно място, присъствието на римски полубог бе далеч по-хубаво от компанията на един грък. Не хранех големи симпатии към децата на гръцките аспекти на боговете.
- Кажи ми, какво търсиш на Олимп? Не трябва ли да си в Лагер "Юпитер" или пък в Лагера на Нечистокръвните? - зададох следващите си въпроси. Трябваше да разбера повече за нея за минимално време. Просто исках да знам с кого си имам работа, някак в природата ми беше заложено да съм такава...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ейлийн Белкор
Дъщеря на Арес
Дъщеря на Арес
avatar

Брой мнения : 145
Точки : 248
Join date : 29.03.2010
Age : 22
Местожителство : Empathica

ПисанеЗаглавие: Re: Терасата на мислите   Пет Яну 11, 2013 4:03 am

- Ейлийн Белкор. - отвърнах, когато попита за името ми - което казах в кратката му версия. Цялото беше твърде заплетено. Макар да живеех в Щатите от доста време, все още можех да усетя лекия, твърд акцент в гласа си, когато произнасях фамилията си.
- Аз не живея в нито един от лагерите. - допълних, когато попита. - Е, имам стая в лагер "Юпитер" и за момента живея в един апартамент в Ню Йорк. - щеше ми се да кажа, че въпросния апартамент е под наем, но всъщност не беше. Просто омагьосвах хазяина да казва на всеки, който попита, че таванския апартамент е зает. Не ми се искаше обаче да споменавам това пред богинята на войната, въпреки че тя вече се усмихваше и това определено ми помогна да се отпусна. - Но... всъщност не живея никъде. - споменах. Не го казах така, както повечето хора биха го направили - с тъга или горчивина. Просто споменавах факти. - Пътувам постоянно и рядко се задържам някъде. Особено пък на Олимп. - побързах да кажа и потреперих леко. Макар конкретното място и самата богиня да ми се нравеха, нищо друго от връх Олимп не изглеждаше като дом. - Тук съм, защото... ами, дълга история. Тази сутрин имах предчувствие, че трябва да отида в огнената гора в Лагера на Нечистокръвните, където срещнах няколко полубогини - две дъщери на Афродита и една на Арес. Всички се бяхме озовали там при малко странни обстоятелства... накратко, в крайна сметка се оказа, че дъщерите на Афродита имат еднакви оръжия - Каторпсис. Когато ги извадиха, започнаха да се нападат една друга без всъщност да го искат. - обяснението ми наистина беше доста кратко, но ми се стори, че предадох най-основното. Внезапно ми хрумна, че Белона може би щеше да знае нещо по въпроса. Все пак тя беше богиня на войната; оръжията сигурно бяха нейната специалност...

_________________
One, two, free-fall, down in the well with it all
I am not their slave anymore
Cut my leash, I'm not gonna bow and adore
I will let them drown there!

I'll light you a candle and carry you away
From the walls of this little town today
I will not see the Light, it's a blight, if I'm right
So tonight I will fight my way out of their sight...

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Bellona
Богиня
Богиня
avatar

Брой мнения : 47
Точки : 105
Join date : 13.09.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Терасата на мислите   Пет Яну 11, 2013 8:29 pm

Ейлийн започна да ми разказва за случилото се в огнената гора. Първоначално, историята й ми се стори леко глупава, но когато спомена Катоптрис, привлече вниманието ми. Познавах оръжието. В миналото то принадлежише на Елена, но когато тя загуби разсъдъка си заради него, (дълга история) го върнахме обратно на Афродита. Така богинята съхраняваше две ками. Нямах представа защо оръжието имаше дубликат, но бях чувала нещо за проклятието му. Напрегнах паметта си в опит да си спомня какво знаех, но в главата ми не изплуваха никакви спомени. И все пак бях решена да се заема с това. Главно, защото ми беше непонятно как Афродита е могла да повери оръжията на две от дъщерите си. Вероятно е имала нещо в предвид, когато го е направила, но все още ми се струваше странно. Боговете играеха някаква игра и това започваше да става все по-ясно, но не можех да проумея какво са наумили. Трябваше да говоря с Красавицата скоро, ако тя все пак ме удостоеше с присъствието си.
- Разкажи ми още - рекох и подканих римлянката.Имаше и още нещо, което ме узадачи. Една дъщеря на Марс и Венера се среща с дъщеря на Арес и с две дъщери на Афродита, които по накаква случайност се оказваха притежателките на прокълнатото оръжие на Елена! Само на мен ли ми се струваше, че има нещо гнило тук?
- Затова си дошла на Олимп, нали? За да говориш с майка си...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ейлийн Белкор
Дъщеря на Арес
Дъщеря на Арес
avatar

Брой мнения : 145
Точки : 248
Join date : 29.03.2010
Age : 22
Местожителство : Empathica

ПисанеЗаглавие: Re: Терасата на мислите   Съб Яну 12, 2013 12:18 am

Кимнах с нежелание.
- Всъщност да. Исках да я намеря и да разбера какво става, при това без да намесвам полубогините. - не споменах, че те бяха ранени, изморени и изплашени и че като цяло идеята да ги измъкна от безопасния за тях Лагер и да ги поведа към Олимп поначало си беше много, много лоша, макар да беше моя. - Но всъщност никак не искам да я срещам. - добавих. Както обикновено, говорех направо това, което мислех; просто не знаех друг начин. - И аз мисля, че има нещо в цялата работа, което не е съвсем наред, а и нямам чак такова желание да откривам. Любопитна съм, това е всичко. - свих рамене. Истината беше, че в действителност не знаех защо се занимавам с всичко това. Най-лесното - а и най-честото, което правех в такива случаи - беше просто да отида да живея някъде другаде, на другия край на планетата, където нищо, свързано с боговете, нямаше да може да ме последва. Но за съжаление, по някаква причина ми беше останала известна доза съвест, която ме караше да искам да помогна. Предположих, че живота на Виктория и Пайпър няма да е лек, ако постоянно се нападат една друга вместо враговете си, когато им се наложи да извадят оръжията си.
- Може би и баща ми би свършил работа. - допълних замислено. Все още избягвах мисълта за Венера като цяло. - Ако той може да помогне, бих предпочела него, но... - направих безпомощен жест към залата - ...него също го няма.

_________________
One, two, free-fall, down in the well with it all
I am not their slave anymore
Cut my leash, I'm not gonna bow and adore
I will let them drown there!

I'll light you a candle and carry you away
From the walls of this little town today
I will not see the Light, it's a blight, if I'm right
So tonight I will fight my way out of their sight...

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Bellona
Богиня
Богиня
avatar

Брой мнения : 47
Точки : 105
Join date : 13.09.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Терасата на мислите   Съб Яну 12, 2013 1:06 am

Да, наистина Марс би свършил по-добра работа, но тъй като него го нямаше, на Ейлийн щеше да й се наложи да се задоволи с мен. Разсеях се от мисълта за Катоптрис и започнах да размишлявам върху срещата на момичетата. Всички те, дефакто, бяха свързани, а Ейлиийн играеше главна роля в случая, защото именно тя бе връзката между дъщерята на Арес и дъщерите на Красавицата, а и всичките бяха момичета. Това също трябваше да е "улика" или нещо подобно. Кога се превърнах в детектив?! Още повече детектив на геройски проблеми?! Мразех да се меся в живота на полубоговете. Те...те просто трябваше да се оправят сами. Така или иначе винаги ги използвахме, за да оправят кашите забъркани от нас самите. Щом можеха да се справят с пробемите на боговете, сигурно можеха да се справят и със собствените си!
И все пак бях любопитна да разбера какво се случва. Не ме бе грижа особено за момичетата, но историята около тях изглеждаше интересна и изпълнена с предизвикателства и най-вече битки. Това бе по моята част!
- Кажи ми, Ейлиийн, какво те накара да отидеш там? Може би предчувствие или нещо подобно... - Започвах да ставам подозрителна. Дългите години опит ме бяха научили да разглеждам всяка малка подробност от историята...
Леко се изнервих. Не само римлянката искаше да говори с майка си. Аз също исках и може би, ако имах късмет щях да изкопча повече информация от нея, отколкото Ейлийн беше способна да научи. Арес също нямаше да е зле да се появи... С него поне имахме общ език, така че нямаше да е проблем да се разберем, стига, разбира се, той да знаеше нещо за оръжието на Елена...
Това бе загадка с твърде много неизвестни.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ейлийн Белкор
Дъщеря на Арес
Дъщеря на Арес
avatar

Брой мнения : 145
Точки : 248
Join date : 29.03.2010
Age : 22
Местожителство : Empathica

ПисанеЗаглавие: Re: Терасата на мислите   Нед Яну 13, 2013 4:59 am

- Ами... - не бях сигурна откъде да започна. - Сутринта си бях у дома, когато внезапно почувствах непреодолимо желание да отида в Лагера на Нечистокръвните. Беше глупаво и нелогично, защото не съм била там от поне две десетилетия, така че още тогава се досетих, че вероятно има нещо гнило.
Опитах се да си припомня какво се беше случило след това - наум, защото не исках да правя цялата си ретроспекция пред Белона.
Бях тръгнала от апартамента си към Лагера. Бях си хванала такси - пътя от Бруклин до Лонг Айлънд не беше достатъчно кратък, че да ми се иска да вървя пеша.
- Когато стигнах до там, не отидох в сърцето на Лагера - сещаш се, при хижите. Насочих се направо към Огнената гора. Усещането беше натрапчиво... всъщност отидох натам по-скоро за да се отърва от него, отколкото защото наистина исках да се намесвам. Там срещнах първото момиче, дъщерята на Арес. Двете дъщери на Афродита се появиха по-късно, поотделно. - допълних.
След кратка пауза - в която богинята на войната вероятно обмисляше нещо, което не трябваше да прекъсвам - аз пак се обадих.
- Права съм, нали? - попитах. - Боговете са намесени и вероятно правят всичко това целенасочено.

_________________
One, two, free-fall, down in the well with it all
I am not their slave anymore
Cut my leash, I'm not gonna bow and adore
I will let them drown there!

I'll light you a candle and carry you away
From the walls of this little town today
I will not see the Light, it's a blight, if I'm right
So tonight I will fight my way out of their sight...

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Bellona
Богиня
Богиня
avatar

Брой мнения : 47
Точки : 105
Join date : 13.09.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Терасата на мислите   Пон Яну 14, 2013 3:05 am

С Ейлийн споделяхме предположениеята си. Тя също мислеше, че боговете са замесени в тази история. Може би не всички, но Афродита, със сигурност. Сигурно и Арес имаше пръст в тази работа. Нямаше начин две от дъщерите му случайно да се срещнат с две деца на Афродита. Полубогините искаха отговори. На мен не ми беше работа, но също бяхлюбопитна да разбера какво се случва. Може би щеше да е добре да поговоря и с останалите момичета, но излизането от лагера беше забранено, още повече, ако то бе заради желанието на някой заблуден герой да се качи на Олимп. Щяха да станат твърде много нарушени правила за един ден за момичетата. Разбира се, забраната не важеше за римлянката. Тя беше безсмъртна и нямаше постоянно местоположение, тоест можеше да ходи навсякъде, където пожелаеше.
- Според мен майка ти е виновна за всичко - рекох безгрижно. - Тя винаги е била безотговорна и това, че е дала и двете ками на дъщерите си го доказва!
Не се притеснявах да обвинявам Красавицата свободно. Тя превеше каквото си поиска и не мислеше много за последствията. Сега бе накиснала две от децата си в една огромна каша. Искаше ми се да видя как ще се бият срещу враговете си, докато се нападат една друга. Това бе една огромна грешка от страна на Афродита. Не можеше да постъпва така!
Да, наистина бях възмутена. Врътнах се на пети и обърнах гръб на римлянката. Застанах до парапета и се взрях в простора напред. Една много дълбока въздишка се откъсна от гърдите ми. Бях безкрайно нервна, но и нещо в мен ме караше да се чувствам добре. Може би бе това, че този път можех да помогна на полубоговете. Никога преди не ми се бе отдавала възможност да напътствам някой грък и то не само, защото не ги харесвах. Причината беше, че гърците си имаха Арес, а аз бях римската богиня, за която на никой не му пукаше особено. Разбира се, в Рим бях далеч по-уважавана и затова римските полубогове ми бяха много по-симпатични.
Отново въздъхнах и се подпрях на мраморния парапет.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Терасата на мислите   

Върнете се в началото Go down
 
Терасата на мислите
Върнете се в началото 
Страница 2 от 2Иди на страница : Previous  1, 2

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Боговете на Олимп :: Древна Гърция и околностите :: ОЛИМП-
Идете на: